Часовете са според зоната UTC + 2 часа





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 238 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 20, 21, 22, 23, 24  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Лично творчество
МнениеПубликувано на: Пет Фев 19, 2010 11:06 am 
Offline
Специалист по всичко
Аватар

Регистриран на: Чет Апр 02, 2009 10:46 am
Мнения: 1279
Филмите, които те направиха мъж! автор - Vito :D

http://www.yellow.bg/curious/n285596/

_________________
Smooth fuckin` PLAYA!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Лично творчество
МнениеПубликувано на: Пет Фев 19, 2010 2:26 pm 
Offline
Специалист по всичко
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 22, 2007 8:37 pm
Мнения: 1023
Местоположение: София
Вито, историята ми хареса.
Любимият ми момент:

"-Напускам те! – каза ми тя – ти не си този, за когото се омъжих.
-Майната ти –казах аз и продължих да пия кафето си."

_________________
If you always do what you have always done, then you will always get what you have always gotten.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Лично творчество
МнениеПубликувано на: Нед Фев 21, 2010 9:44 pm 
Offline
Кандидат-студент

Регистриран на: Нед Фев 21, 2010 9:05 pm
Мнения: 25
Местоположение: Бургас
Няма как да не постна и аз нещичко тука, лол, нали все пак съм една уважаваща себе си всестранно развита личност xD

Та, малко стихчета:

Огледало сред празната стая стои.
На тебе усмихва се криво.
И в тази усмивка и в тези лъжи
Потапяш се ти мълчаливо.

Взираш се дълго и час подир час
Във своята реалност измислена.
Ех, как небрежен е този контраст
С мъничко щастие смислено.

Дните минават –вихрушка от цвят,
Безжизнен във своята искреност.
А ти си живееш във своя си свят –
Останал без капчица истина.



Ти беше там.

В лятото на онази слънчева нощ.
По средата на зимата. Усмихваше се.
Ти беше там.
На улицата. Разперил ръце към снега.
Сякаш ей сега щеше да полетиш.
Ти беше там.
Застанал пред заледения прозорец.
Скрит в мъглата на дъха ми.

Ти беше там.
Издълбан вътре в сърцето ми.
Открил истинското си място.
Ти беше там.
До момента, когато си отиде.
Когато престанах да живея.

Ти беше там.
Но вече има само празнина.
Всичко се е превърнало в лед.
Ти беше там.
Топеше леда със своята топлина.
Носеше ми надежда за друг свят.
Ти беше там.
Очакващ последното ми помахване.
Чисто сбогуване без усложнения.
10.10.2009, Бургас

Ти днес си тук, но утре ще си идеш
Потънал във копнежите по вчера
Забравил колко искаше да видиш
Пак слънцето, звездите и Венера.
И глух за думите, изречени на тъмно,
Ще ми повтаряш „да, но ето, съмна”.

Ти днес си тук във миг прекрасен
Скрит в сянката на своя блян.
За теб животът чужд е и опасен,
Мъгла със мирис на тамян.

Ти днес си тук, но утре ще си идеш
Прекрасна песен в утрото смълчано
Ще чуя аз дъжда по керемиди,
Ще виждам пак гърба ти само
Далечен си, но ето де до мен,
А утре, утре ще му мисля
За болката от идващия ден.
11.09, Бургас

Един есенен ден

Отива си лятото с дъх на канела,
С шепот на разперени крила.
Развява вятър нечия капела,
Глава надига есента.
Брегът е пуст, тъй тих, сумрачен.
И стъпки в пясъка са там.
Денят студен тече провлачено
Вълните гонят спомен разпилян.
Животът си тече и продължава,
Но смисъл има ли в това?
Сега ще стане пак тогава,
Това ще бъде онова.

03.09.09, Бургас

Новото минало

Живот и смърт, и вечни повторения
На бъдещето в минали видения
Открих в тефтера си забравен,
На масата от някого оставен.
Отворих го. Какво ли ще намеря?
Нима от страх ще затреперя?
По страниците тъй познати
Се виждат пак онези дати,
Потънали в мъглата дни.
И всичко изведнъж се промени,
Потърси минало незнайно.
Разкри безшумно своите тайни.

03.09.09, Бургас

Сбогуване

Днес тръгва си лятото с куфар в ръка.
С усмивка за сбогом и с дума добра.
Аз хуквам подире му, не мога да спра.
„Чакай”, повиквам го глухо в нощта.
„Без тебе не искам, не мога да спя.
Спомени стари пак вятър довя.”

Махва ми лятото. Призрачен ден.
Есен дошла е и пита за мен.
А аз си стоя и мълча срамежливо.
Пак търся си моето лято красиво.

Студено е вън и дъжд пак вали.
Носталгия носи по слънчеви дни.
Но те ще се върнат и не ще боли.
Сърцето ще стоплят отново, нали?
Есенна приказка, спомен един.
За старата къщичка с пушещ комин.

14.09.09г, Бургас

Едно разказче по действителен случай с недействителен край :
Любов, облечена в дънки

Щастието е миг. Усмивка. Неуловима и прекрасна. От онези, които биват предизвикани от малките неща. Секунда, запечатана на страниците на един днвеник. Объркани мисли, които препускат в еуфорията на осъзнатото щастие.
Именно за това щастие мислеше тя, докато се беше облегнала на клавиатурата, затънала в мечтите си да види него. Бяха минали почти две години. Две дълги и трудни години, в които се редуваха слънчеви дни и страдание, поели по своя безкраен път. Две години, които същевременно бяха толкова дълги и кратки като миг.
От устните й се отрони лека въздишка и тя потъна в спомените си за онези първи дни. За онези дни, преди всичко да се случи. За нощта, в която се запознаха. Лин много ясно помнеше тази нощ.
Пак се намираше в същата тази стая, седеше на същия изтъркан кожен стол. Отново беше вторачена в синия екран, търсейки нещо интересно. Неподозираща, че животът й ще се промени неимоверно. И тогава попадна на Него. Кристиан.
Той умееше да пише. Беше сложил разказите си в някакъв форум, на който Лин случайно попадна тогава. Именно неговите разкази я накараха да му пише и да поиска да разбере що за човек е той. Той й отговори. Разказа й за себе си без излишни подробности. Тя от своя страна му показа рисунките на дракони, с които толкова се гордееше по онова време.
След тази нощ те си пишеха често. Всяка вечер. Дълги часове, които бяха най-щастливите досега. Безсмислени разговори, които значеха повече от всичко друго на света. Измина седмица. Две. И тогава тя разбра. Разбра, че се е влюбила в този човек, който никога не беше виждала. В това невероятно талантливо и различно момче.
Усмивка пробягна по устните й, когато се сети колко се чудеше дали да разкрие случващото се в душата си, или не.
Спомни си, че накрая реши да си мълчи, макар и да беше мъчително. Започна да разбира, че с всеки ден се влюбва все повече и повече. Но Кристиан не показваше подобни емоции. Никога. Кристиан си беше просто себе си.
Но като че ли един ден разбра. Сякаш някак си той усети всичко това. Настъпи много труден период в живота на лин. Той вече не й пишеше по същия начин, дори все едно странеше от нея. Нараняваше я, сякаш осъзнато. Сякаш искаше тя да се отдалечи от него.
Момичето се опитада го преживее. Започна да върши какви ли не глупости. Започна редовно да се измъква от града, където живееше, за да отива в неговия град. Откриваше единствените надежди, които я крепяха, именно във вероятността да го открие в собствения му град.
Дните продължаваха да се изнизват по най-нахалния възможен начин и да носят болката и празнотата, които напоследък изпълваха цялото сърце на шестнайсетгодишното момиче. В мислите й беше само той. Доколко това беше здравословно, никой не можеше да й каже. Но фактът си беше факт. Всеки ден обличаше дънки и някаква тениска, и сядаше пред компютъра.
Именно защото вече дните нямаха значение, Лин не осъзна кога е дошла Нова година. Но именно тогава се случи първото чудо. Тя набра номера му, точно както беше правила стотици пъти преди това, и му се обади. Не говориха дълго, но облекчението я обзе. Може би не всичко беше приключило.
Измина още година, в която отново се гонеха караници и сдобрявания. Житотът ту получаваше смисъл, ту го губеше. Началото обаче никога не се върна същото. Винаги ставаше ново, различно. Зараждаше се от пепелта на края като феникс, готов да полети към слънцето.
Лин се чудеше дали някога ще го види. Сърцето й все още подскачаше всеки път, когато чуеше някоя песен, напомняща й за него. Дъхът й продължаваше да спира от една негова дума. Имаше някои неща, които нищо не можеше да промени.
Щастието ту си отиваше, ту се връщаше, тъй близко и толкова далечно, че да можеш да усетиш топлината му.
Лин погленда часовника си и реши, че е време да си ляга. На другия ден щеше да става рано. Щеше да го види. Мислите й запрепускаха към страната на сънищата, окрилени от възможността за сбъднатата мечта.
На сутринта тя се събуди точно минута преди алармата да започне да издава неизменното си дрънчене. Облече неизменните дънки и хукна. Двата часа път не успяха да утолят ентусиазма й. Беше щастлива. Невероятно щастлива. Усмивката не слизаше от лицето й, докато помагаше на една старица да пресече улицата. Нито дори когато Лин изтърва таксито, което беше решила да хване.
Все пак пристигна навреме на мястото.
А той... той беше там. Кристиан стоеше на десетина метра от нея, точно толкова прекрасен, колкото го бе рисувала в мислите си. Дъхът й отново спря и тя се приближи колеблизо.
-Кристиан...?- гласът й прозвуча тънко, като на уплашено мишле. Трябваше да се стегне, но не можеше.
-Лин. С дънките.- подкачи я той.
-Да.-опита се да прикрие изчервяването си, но явно не особено успешно. – Значи това си ти.
Той отвърна на срамежливия, изпълнен с любопитство поглед на момичето, и го подкани да се разходят заедно из града. Разходката не беше нищо особено, но някак си беше уникална. Най-накрая Лин се почувства на мястото си. Тук, до него. Погледна в тъмните му очи и сякаш там видя целият свят. Милиони вселени, хиляди цветове и разцъфнали надежди. Отново усети, че е забравила да диша.
-Хей, ама какво ти става?-попита Кристиан с леко насмешливо изражение.
-Това. – прошепна тя и го целуна.
И най-неочаквано, той отвърна на целувката й. Сякаш и той беше мечтал за всичко това точно колкото и тя. Сякаш нищо друго нямаше значение, освен тях и щестието им. И беше точно така.
Лин вече никога не беше сама.

И маалко рисунки (гигитални и не толкова дигитални):
http://fc09.deviantart.net/fs71/i/2010/046/6/f/masquarade_of_my_soul_by_amliin.jpg
http://fc02.deviantart.net/fs70/i/2010/042/a/f/our_colours_by_amliin.jpg
http://fc09.deviantart.net/fs70/i/2010/037/1/e/how_a_jewel_should_look_like_by_amliin.jpg
http://fc06.deviantart.net/fs47/i/2009/215/0/d/edward_cullen_by_amliin.jpg

Засега толкоз, некст тайм повече^^ надявам се да ви харесват, пишете коментчета или лс ;)

_________________
Поднаправление "Икономика с преподаване на английски език"
Поток: 132
Група: 1307


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Лично творчество
МнениеПубликувано на: Пон Фев 22, 2010 1:14 pm 
Offline
Специалист по всичко
Аватар

Регистриран на: Чет Апр 02, 2009 10:46 am
Мнения: 1279
"Жена, гладен съм!" Втората ми статия за yellow.bg :)
http://www.yellow.bg/curious/n285979/

_________________
Smooth fuckin` PLAYA!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Лично творчество
МнениеПубликувано на: Вто Фев 23, 2010 1:31 pm 
Offline
Специалист по всичко
Аватар

Регистриран на: Чет Апр 02, 2009 10:46 am
Мнения: 1279
Какво да не казваме в леглото :)
http://www.yellow.bg/curious/n286145/

_________________
Smooth fuckin` PLAYA!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Лично творчество
МнениеПубликувано на: Сря Мар 03, 2010 4:20 pm 
Offline
Кандидат-студент

Регистриран на: Пон Апр 27, 2009 3:02 pm
Мнения: 24
"Волен в Лесидрен, Волен в Лесидрен"
пак го чувам тоз рефрен.
От Сибир та чак до Рен
всички плачат все за мен.
Щото казва CNN
имате депутат от Лесидрен.
Всяка вечер изпотен
докато ям шкембе попотен,
чувам аз един рефрен
"Волен в Лесидрен, Волен в Лесидрен".
Тази мъка ден след ден
аз изтръпвам ужасен
и се чуствам олигофрен.
Викат ми пе*ал скопен
в телевизия СКАТ наврен!
Да наричат луд кретен
мен депутата от Лесидрен?!?
И изтръпвам ужасен
от кошмари победен.
Ще се връщам в Лесидрен!
Денска, утре, вдруги ден?
Никой не знае, че за мен
няма нощ и няма ден.
Всичко е Жан-Мари льо Пен!!!
О льо Пен, о льо Пен
Знаеш ли, че съм ти фен?!!
Че се чуствам подмладен
и от чуства озарен,
щом те зърна разгневен
и от чуства попотен.
Щом го хвана разгневен
твоя пе*ис надарен
щом го вирнеш окосмен
щом го стиснеш разгневен
и ме мушнеш оребрен!!!
Иска ми се о льо Пен
да ме яхаш разярен
да ме връткаш разпенен
с твоя член учетворен!!!
Ще те чак о льо Пен
с анус тройно разширен
и се вричам мой елен
няма да се връщам в Лесидрен!!!!
Твой ще бъда нощ и ден
нищо, че съм луд кретен!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Лично творчество
МнениеПубликувано на: Сря Юни 09, 2010 10:12 pm 
Offline
Студент-Бакалавър
Аватар

Регистриран на: Вто Юли 07, 2009 6:34 pm
Мнения: 142
Местоположение: София
http://moarein.blogspot.com/

_________________
Икономика и бизнес
Поток 158
Група 1557


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Лично творчество
МнениеПубликувано на: Чет Юни 10, 2010 9:00 pm 
Offline
Специалист по всичко
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 05, 2007 12:45 pm
Мнения: 988
Местоположение: София
http://slun4o666.snimka.bg/arts/m-niste ... 7.18790756

_________________
[img]http://www.sestrenka.ru/lines/sv/16_3_1287086400_d1e3eee4e5ede820eef2.png[/img]

[img]http://lines.photo-manual.ru/31767.png[/img]


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Лично творчество
МнениеПубликувано на: Чет Юни 10, 2010 9:05 pm 
Offline
"Член-кореспондент"
Аватар

Регистриран на: Нед Авг 05, 2007 11:12 am
Мнения: 469
Местоположение: Варна/София
Специалност/Направление: Специалност Международни икономически отношения със специализация „Управление на международни проекти”
Курс: Завършил ОКС "Магистър"
http://otkrovenia.com/main.php?action=s ... Soul&tab=2 :roll:

_________________
"Животът е твоята тетрадка. В нея ти имаш свободата да пишеш глупости, лъжи или... просто да скъсаш страницата." - Ричард Бах

"Любовта е най-мощната от всички страсти, защото напада едновременно главата, сърцето и тялото." - Волтер


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Лично творчество
МнениеПубликувано на: Пет Юли 09, 2010 1:56 pm 
Offline
Кандидат-студент
Аватар

Регистриран на: Сря Яну 07, 2009 4:54 pm
Мнения: 5
Местоположение: София
Специалност/Направление: Специалност Прогнозиране и планиране със специализация „Корпоративни системи и програми”
Браво, Wish, много хубави неща !


Последна промяна venomafw на Чет Авг 18, 2011 12:46 am, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 238 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 20, 21, 22, 23, 24  Следваща


Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов
.